Колелото на времето

Праисторическият човек направил опит да измерва времето през деня. Слънчевият часовник бил първият опит. Човекът разбрал и за дневното въртене на Слънцето. Това бил соларният ден. Смяната на годишните времена правели друга временна цялост ­ соларната година. В началото човекът не познавал причината за промяната на годишните времена, не знаел нищо за въртенето на Земята около собствената си ос и около Слънцето. Единственото, което те можели да видят със собствените си очи било сменянето на положението и формата на Луната. Затова първите календари още в антично време били основани на интервала между една и друга последователна пълна луна, т. е. на лунарния месец. Луната трябвало да осъществи прехода между соларния ден и соларната година. Лунарният месец, който познаваме, е дълъг около 29.5 дни. Дванадесет такива месеца правят 354 дни. Този интервал е по-къс с 11 дни от истинската соларна година, която трае 365 дена, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Значи календар с 13 месеца би бил по-неудобен от този с 12-те месеца. Хиляди години хората не можели да намерят прецизен начин за проследяване на лунарния и соларния календар. Календари в употреба Днес се използват няколко вида календари, най-разпространен е Грегорианският, съставен от 12 месеца с по 30 и 31 дена, а само февруари има 28 дни. На всяка четвърта, високосна или преходна година през този месец се прибавя по един допълнителен ден. Официалната употреба на този календар по света е последица от икономическите отношения и общуването между хората. Без уеднаквяване на календара светът не би могъл да функционира. Грегорианският календар е възприет в целия свят и определя живота на хората. Астрономите забелязват, че и той не е напълно точен. През 1972 г. атомната физика въведе в него понятието “преходна секунда”, което се дължи на неправилностите във въртенето на Земята. Тя се прибавя или изважда, така че времето, което показват часовниците, да бъде в крак с астрономическото. Предполага се, че Грегорианският календар е основан върху датата на рождение на Иисус Христос. Европейските народи с католическо вероизповедание веднага приемат Грегорианския календар. Германците и техните подчинени държави използвали Юлианския календар до 1700 година. Великобритания и американските колонии приемат Грегорианския календар през 1752 година. Русия прави тази промяна едва през 1918 г, а Турция през 1927 година. Черковният календар се използва от християнските църкви, за да се съобразяват и определят църковните празници. Той частично се базира на Слънцето и Луната. Така празниците, които не променят датите си, като Коледа например, се основават върху слънчевия календар, а онези, които променят датите си, като Великден, се базират на лунарния (лунния) календар. Еврейският календар води началото си от времето на Твореца. За да се изчисли годината в този календар трябва да се прибави числото 3760 към датата от Грегорианския календар. Така 2000-та година от Грегорианския календар е 5760 г. Еврейският календар е основан на Луната и нейното движение и се състои от 12 месеца с времетраене от 30 и 29 дни. Седем пъти в период от 19 години се прибавя до- пълнителен месец от 29 дни, между шестият и седмия месец, като същевременно шестият месец вместо с 29 е с 30 дни. Мюсюлманският календар възниква с отиването на Мохамед от Мека в Медина. Това пътуване, известно като Хегира, става в 622 г. според Грегорианския календар. Годината е много по-къса от соларната и има само 354 дни. Като резултат Ислямската нова година се връща към сезоните. Мюсюлманският календар разделя времето на цикли, дълги 30 години. Във всеки цикъл 19 години имат обикновените 354 дни, а 11 по един допълнителен ден. Този начин на пресмятане на времето прави Мюсюлманския календар също толкова точен, колкото и Грегорианският. Той е базиран на движението на Луната и има 12 месеца с по 30 и 29 дни. Допълнителният ден в преходните години се добавя на последния месец от годината. Китайският календар е въведен от легендарния император Хуангди през 2637 година преди н. е. Той разделя годините на цикли от по 60. Например 2000 г. е 17-та година в 78-ия цикъл. Годините във всеки цикъл са създадени според съчетания на думи, формирани от два реда термини, от които единият включва имената на едно от 12 животни. Тези животни, в порядъка, в който се появяват в цикъла, са: плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел, куче и свиня. Всяка година се означава съответно с името на поредното животно. Ако 2000-та година е годината на дракона, то 2001-а е годината на змията. Китайската година се базира на Луната и се състои от 12 месеца. Всеки месец започва с нова Луна и се състои от 29 или 30 дни. Годината започва във втората пълна Луна, след началото на зимата. Китайският календар обозначава новата година за китайците не по-рано от 20 януари и не по-късно от 20 февруари. Юлианският календар е крачка напред по времето на Юлий Цезар. Неговото появяване се дължало на неправилната дължина на римската година и на грешките с несъответното прибавяне на допълнителни дни в неподходящо време. Това направило така, че зимата започвала през септември, а есента идвала през юли. В 46 г пр. н. е. Юлий Цезар заповядал на астронома Сосигенес да преизследва календара и да предложи начини за неговото подобряване. Според предложението на Сосигенес, Цезар заповядал на римляните да не се основават на движението на Луната при пресмятането на календара. Той разделил годината на 12 месеца с по 31 и 30 дни с изключение на февруари, който имал 29 дни. Но всяка четвърта година този месец имал по 30 дни. За да съответства календарът на годишните времена, Цезар заповядал, годината, която ние знаем като 46 г. пр. н е., да има 445 дни. В историята тази година е известна като “година на конфуза”. Само така Цезар можел да поправи грешките на стария календар. Месец Квинтилис получил името юли, в чест на Юлий Цезар, а секстилис бил наречен август, според името на императора Август. По традиция на август бил прибавен още един ден, отнет от февруари, така че и август да бъде дълъг, колкото юли. Юлианският календар бил широко използван повече от 150 години. Юлианската година траела 365 дена. Това постепено сменяло датите, когато започвали годишните времена. До 1580 г. пролетното равноденствие се падало 10 дни по-рано. Известен е и Българският вечен календар със завидна точност, с който ви запознахме в предишния брой.

Нов брой | Архив | Реклама | Абонамент |За контакт